автор: pepelqshka13

В първата случка някаква незнайна сила, мен ме спаси, а в тази, синът си спасих. Живеех вече при майка си с двете си малки деца. Дъщеря ми, Таня беше като мъжът ми, тъмна на цвят и с тъмни очи, а синът ми Ангел/Ани/ беше като мен бял с тъмни очи и руса къдрава коса/мъжът ми беше къдрав/.
Точно срещу нашата къща имаше една малка уличка, която отиваше до реката и ние като деца, много си играехме на нея. И сега, моите деца играеха там. Аз държах Ани и дъщеря ми го държа и се снимаха там в уличката, седнали на тревата. Всички деца лудуваха и се радваха на Ани, той беше най-малък, а и такъв сладуран беше тогава. Прибрахме се и децата заспаха, а на сутринта аз станах рано в 5 часа. Трябваше да отида в град Лом в болницата на изследвания. Отидох и бързо свърших работа в болницата и бързах да се прибера при децата, но нямаше автобус за село до обяд. Бях неспокойна и си взех билет до град Вълчедръм, а оттам имаше градски автобуси за Якимово. Стоя на автогарата във Вълчедръм и чакам автобуса. И както си стоях там, изведнъж чух силно реалният глас на майка ми: - Миле, детето умира в ръцете ми... Изтръпнах и едва издържах да се прибера. Тогава спирката ни беше на сред село и беше ни далеч и с колелото бях отишла до там и в близката къща го бях оставила. Спирам с колелото пред нас, а навън пред вратата на къщата ни, майка държи Ани, а той повръща и тя ми казва същите думи, които бях чула във Вълчедръм: - Миле, детето умира в ръцете ми... След като съм излязла, детето взело да повръща и се е отпуснало, останало без сили. Аз го видях и веднага с колелото тръгнах за болницата в Якимово 1. Казах на доктора как е детето и той каза да си отида в нас, той ще прати линейката да отидем в Монтана. Тръгнах си с колелото и си прехвърлям през ума предния ден и изведнъж като светкавица ми проблесна мисълта... Как му се радваха децата, а едно по-голямо момиче му се радваше и му говореше: - Ани, какъв си благ, толкова бял с тъмни очи и с тая руса къдрава коса. И тогава реших да викна баба Дафина. Тя е сестра на моята баба Стояна, която баеше от три неща, а баба Дафина гасеше въглен от уроки. Тя дойде, пребая му, изми му очите и му даде да пие вода от три места от земната паничка и линейката дойде. Тръгнахме за Монтана и по пътя имаше един Ж.П. прелез във Вирове и там синът ми повърна много силно и започна да се развеселява. Приеха ни в болницата за няколко дни, той вече беше добре и ни изписаха бързо. Знам, че много от вас няма да повярват и ще си кажат: - Бабини деветини, какви ги говори тая жена. Но, знайте, че е вярно и урочасани хора и животни умират, ако не им се пребае. Най-лошо е когато детето преспи с уроките, по-трудно минава. По някакъв мистериозен начин и на мен се предадоха тези сили и мога да бая като баба си, без да ме е учила. И когато след години спасих първият си внук Диян от силно урочасване и помогнах и на няколко деца... Тогава се помолих на Исус Христос, има ли някъде урочасано дете или човек, да мога да усетя и да му помогна с баенето си. И от тогава много пъти, аз усещах и започвах да се прозявам, а от очите ми текат сълзи и така казвам си думите, докато спря с прозевките и сълзите, значи вече детето е добре!