Кажи, че не е истина!... Нали?
Не можеш просто тъй да си отидеш!...
Не подозираш колко ме боли
и болката в очите ми ще видиш!...
Кажи, че не е истина!... До днес
нали вървяхме уж в една посока?
Презрели дребни страсти, интерес -
летяхме след мечтите си високо!
Кажи, че не е истина!... И пак
помилвай ме със нежни длани
и нека във припадащия мрак
най-скъпият ми спомен да остане...
Кажи, че не е истина!... И виж -
звезда изгря на моите ресници...
Сълза е!... Но не искаш да летиш
с една простреляна, ранена птица!...
Разбрах – отдавна си решил!... Нощта
над тъмните градини ще се спусне.
От нас отишла си е любовта...
А болката кога ще ме напусне?