автор: pepelqshka13

Сега ще ви разкажа какво ми се случи преди много години. Тя е една от необикновените случки в моя живот. Тогава работех като Секретар на Читалището в Якимово 1...
В моето село Якимово 3 ние имахме горе на баира хубаво лозе, все отбрани сортове. И така отидохме една неделя, майка ми, сестра ми, зет ми и аз да берем лозето. Като го обрахме, сестра ми и зет ми с колата закараха чувалите с гроздето, а ние с майка ми се спуснахме надолу от баира. Майка ми носеше кобилица с две кофи грозде - отбир му казвахме. Отбирахме го при брането най-големите и здрави гроздове и така дълго време си хапвахме от гроздето. Аз намерих няколко гъби-печурки и ги откъснах. Но исках още да намеря и тръгнах да обикалям баира и поляната, а майка си тръгна за в къщи. Бях сама, но не ме беше страх от нищо. Не намерих гъби, а намерих едно нежно-лилаво цъфнало тръне с едни малки красиви цветчета, то беше като сухо цвете и не увяхваше. И така аз си набрах едно красиво букетче за в читалището. Там си имах цветя в много саксии, но винаги имах и букети във вази, рози или полски цветя. И продължих да се спускам надолу и спускайки се минавах по пътеката, покрай оградата на гробищата. И изведнъж от някъде ми се натрапи мисълта, да отида на гроба на баща си и на баба си и да им оставя цветята. И като стигнах до вратата, аз влязох в гробището. До малката порта е голямата и имаше голяма поляна, преди да започне реда с гробовете. Баща ми и баба ми са в първият ред след поляната. Аз тръгнах, но едва направила няколко крачки и изведнъж чух силен женски глас, но някак глухо, като из под земята се провикна: - Айде, сприииии... Аз се наежих цялата, тръпки ме побиха и се заковах на място. И сега, след толкова години, като ви пиша, пак изпитвам същия ужас. Огледах се, да не би някоя жена от някъде да ми е викнала, но нямаше никой, нито жив човек, нито овчари някъде наблизо, а къщите се виждаха, но бяха надалеч. Аз като сомнамбул се обърнах и сложих цветята на портата. Ние така поставяме цветя или трева, за да знаят нашите близки, че сме идвали. И си тръгнах, но как съм си стигнала до нас, не знам. Бях толкова уплашена и повече от месец, чувах често този глас... Аз имам приятелка от Якимово 1, родена е в събота и вижда починали хора. Тя ми каза, че там на поляната, където съм тръгнала е имало самодивско сборище - лошо място и са чакали мен за жертва. И съм щяла да умра, ако не съм чула гласа и съм продължила. Жена ме е спасила, или е била баба ми или орисницата ми...