автор: Patrizzia

Ако тръгна сега колко бързо ще стигна земята,
дето камък да стиснеш ще писне овчарски кавал?
Все през урви е пътят, мъглица Балканът намята,
да не знам, че рожденото чедо е в мене познал.
Ако тръгна сега, Боже мой, от тепсията равна
на полето, с което от мене Балкана си скрил,
дали псета овчарски познали ме няма да лавнат?
Тук сред тази трева моят корен погива изгнил.

Ако тръгна сега... Но небето си търси причина,
да разкаля пътеките спрели пред родния праг,
през долища, дерета и кални порои ще мина,
ще се върна, навярно в съня си... Немил и недраг.