автор: Albatros

Стадион насред полето край забравено шосе.
Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.
Вятърът търкаля тръни откъм близките била.
А полето тихо тъне в непрогледната мъгла.
В пазвицата на баира малка гаричка – Светлеч.
Влаковете тук не спират, бързат нейде надалеч.
Седем къщи, три ливади и сюрийка със овце.

Всякоя стопанка вади вечер котелка с млекце.
Нито даскало, ни отче, нито кмет, ни МВР.
И денят, когато почне, сетне свършва си добре.
Вредом дъха на люцерна, на отел и див пелин.
И дедик с лула вечерна пуши като стар комин.
Над кандилцето с елея чуй безмълвната ми реч? –
Боже, дай ми да живея в малкото селце Светлеч.