автор: ringo

Слушалката изгаряше дланта ми
и думите достигаха до мене
звучащи като племенни тамтами -
категорични, тежки и студени.

И небосводът ниско взе да слиза
със облаци в окраска тъмно-сива,
и плясък на крила дочух наблизо -
крила, от мен които си отиват.

Слушалката замлъкна. Не разбирах -
какво във отговор да се добави?
Парчета от любов не се събират.
От счупено как здраво да направиш?

И помня тишината връхлетяла.
Пейзажът - като след апокалипсис!...
Душата – умъртвена, обгоряла!...
Животът пък - с неизмерими липси!...