"Не е мъчно да забравиш, щом не мислиш за нещо."
Джон Стайнбек
Неканен спомен на вратата чука
и иска празнотата да взриви.
И как така решил е точно тука
да прави нагло своите бели?
Вратата трябва силно да залостя,
да се преструвам, че ме няма там.
Днес нямам настроение за гости.
В момента искам просто да съм сам.
А беше време - мисълта летеше.
И аз летях на нейните крила.
Днес всеки порив ми се вижда смешен.
Днес искам само тихо да заспя.