автор: YOTOVAVA

Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.

Сновем – изгубени и без посока
сред шепоти на риган и треви.
Прегръща те зората златоока
и вместо мен по билото върви.

Ала светът е много по-различен
от онзи, който имах в младостта.
Тогава стигаше ми да обичам,
да имам само хляб и свобода.

Да бъда волна като райски птица –
или посестрима на здрачът син.
Но ето че връз висналите жици
мъгла просва дрипав балдахин.

Пленила погледа ми в ситни мрежи,
контурите изпива вечерта.
Земята тръпне, въздухът е нежен –
но стъпките ти глъхнат из света.