автор: pepelqshka13

Здравейте, мили деца, послушни и непослушни, здравейте всички! Сега удобно седнете, легнете или на любимо място се настанете и приказката ми вие прочетете...
А, забравих да ви кажа, че когато бях дете като вас, моето любимо място, беше големия ни и разклонен орех. И аз седнала там на удобните му и гладки клони, книгите си четях... И така, сега ушите си на приказна вълнА настроете и приказката ми с внимание четете...
Имало едно време в едно далечно царство, един могъщ и велик цар. Когато се оженил, кръстницата му била вълшебница и му подарила чудно орехово дърво, красиво и вълшебно било то. Растяло в градината им и ги радвало, колко силно и могъщо дърво израсло, а какви орехи само раждало. Те не били кръгли, а леко продълговати, можело цяла ядка да извадиш. А колко вкусни били тези орехи и всички сладко цяла година от тях си хапвали. Нооо...имало и друго нещо, едно чудо невиждано... Освен обикновените орехи, дървото всяка година, точно в полунощ, раждало и по един златен орех, който заблестявал на върха на ореховото дърво. Но както става в приказките, в полунощ златния орех изчезвал. Небето притъмнявало, извивала се буря и заедно със светкавиците в небето, долитала чудно красива птица с корона на главата. Тя грабвала с човката си златния орех и мигом отлитала в нощта. И така, минали много години, без да успеят да опазят и откъснат ореха. Царят имал трима синове и когато те пораснали им разказал за чудната птица и златния орех. И тогава братята решили да пазят ореховото дърво, но щом заблестявал златния орех, птицата долитала и завчас го грабвала. Първата година най-големият царски син чакал птицата под дървото, но преди нощ заспал и не успял да опази златния орех. На втората година средният брат заел пост под ореховото дърво, но и него сънят го оборил и орехът изчезнал. И ето, много ли са, малко ли са две години, дошла и третата година и ореховото дърво натежало от плод. И всички очаквали с нетърпение, да заблести златния орех и как ли ще се справи най-малкият брат? Той дълго мислил и се чудом чудил, какво ли да направи и със съня да се пребори. И тогава му хрумнало какво да направи. Начукал той много орехи и ги в торбичка сложил и на кръста си я вързал и манерка с вода. Взел лъка и колчана със стрелите и се покатерил на ореха. Там се скрил в клоните и си хапвал от вкусните орехи и си пийвал водичка и така неусетно полунощ настанало. Задухал силен вятър, но момъкът не се уплашил, а лъка със стрелата насочил към летящата птица и я ранил в крилото. Тя уплашено тъжен звук издала и полетяла далеч, без да откъсне златния орех. Най-малкият царски син го откъснал и го дал на царя с думите: - Ето, татко мой успях да откъсна ореха. Баща му, развълнуван го прегърнал и му казал, че е много доволен от него и, че с тези си качества и с добрия си характер, той ще е най-подходящ, да приеме короната от баща си. И ще управлява царството умно, мъдро и справедливо. Но, мили деца, приказката не свършва до тук. И ето какво станало после. Най-малкият брат решил да последва птицата и да разбере, защо всяка година откъсва златният им орех? Братята поискали с него да дойдат и той с радост се съгласил. И така, тримата братя, въоръжени с лъкове и стрели, запасени с храна и вода, тръгнали на път. Вървели, вървели, минали поляни и долини, реки преминавали и гъсти гори и накрая стигнали в подножието на една планина. А там пещера те открили, в която капките кръв пътя им показвали на ранената птица. Като се лутали в тъмнината, накрая те излезли от пещерата и попаднали в чудна страна, която "Вяра" се казвала. Слънцето нежно и меко сияело, птиците с чудни трели изпълвали въздуха, красиви дървета отрупани с плод и чудни цветя ухаели навред. А в една вълшебна градина се разхождала пленителна девойка и пеела като славей, дивно и омайно. Тя била радостна и не виждала опасността, която я дебнела в лицето на една огромна змия, която я преследвала и била готова да я ухапе. Но най-големият брат се прицелил с лъка и стрелата и убил змията. Девойката радостно го погледнала, поклонила се и му благодарила, че я е избавил от страшната змия. И така, двамата се оженили и заживели щастливо в Елмазения дворец. А двамата братя продължили пътя си по следите и те ги отвели до втора пещера. Лутали се в земните недра, един ли, два ли или повече дни и ето накрая пещерата свършила и те попаднали сред чудно нощно небе... То било осеяно с безброй звезди и красива, загадъчна луна, която им се усмихвала сега. А млечният път им осветявал пътя и им показвал къде да вървят по следата. И вървейки в нощта стигнали до блестящ Сребърен замък, който блестял, огряван от луната и звездите. Изведнъж се появила една хала, отнякъде долетяла и затъмнила лика на луната. Тя се опитала в замъка да влезе и красивата принцеса на това кралство "Надежда" да отвлече. Но средният брат стрелял и халата убил и така принцесата спасил. А тя като го видяла, мигом в него се влюбила, а той бил запленен от неземната И красота. И те вдигнали сватба за чудо и приказ, яли, пили и се веселили. Но вече е време най-малкият царски син на път да потегли. Вече бил сам и той по пътя прашен си вървял и песничка весела си пял и стигнал третата пещера. В нея страшен мрак царял и прилепи хвърчали със страшен писък и те карали да се наежваш от страх. Но царският син не спирал, а смело вървял напред, осветявайки си пътя с факла една, разпръсквайки страшната тъмнина. И така, деца, думите ми като мъниста се редят, сменя се деня с нощта и пак... и пак и след третата тъмна нощ, царският син от тъмната пещера се измъкнал. И като видял вълшебството, което се открило пред него, онемял и останал със зяпнала уста и ококорени очи. Облаците били снежно-бели и красиви, изобразяващи всякакви картини, слънцето сияело с неземна красота. Дърветата били нацъфтели в чудни и ароматни цветове, а в клоните им всякакви видове птици весело и радостно чуруликали своите си песни с омайни трели. А цветята, нямам думи да ви опиша тяхната разноцветна, като дъгата окраска, а мирисът им упойвал всички. Продължил по пътя той и най-после стигнал висока скала, където се издигал Златен замък в чудната страна "Любов". Влязъл, а там в залата видял неземна хубавица, която превързвала раненото крило на птицата. И още преди да им се представи, небето притъмняло и в залата влетял триглав змей. Той бълвал огън с трите си глави, а от очите му мълнии се мятали и се готвел принцесата да грабне. Но царският син набързо прострелял едната, втората и третата глава на змея и го изхвърлил надалеч. После се поклонил на принцесата и я попитал, дали ще поиска да се омъжи за него? На което тя отговорила с Да и вдигнали голяма сватба и всички били радостни и щастливи, че всичко лошо е свършило и занапред ги чака голямо щастие. И те решили, при баща си да отидат, да ги благослови! И тримата братя с техните принцеси и с всичките златни орехи и чудно-красивата птица с короната... Баща им ги благословил и им пожелал много щастие и поискал да направят една голяма сватба и за тримата му сина и поканили много хора от цялото царство. Не три, а тридесет и три дни, яли, пили и се веселили... Деца, а ако се чудите защо птицата с короната идвала всяка година и вземала златния орех, ще ви кажа. Тя била дадена на принцесата от нейната Фея-кръстница и откъсвала ореха, за да тръгне най-малкият царски син по следите И и така да се срещнат с принцесата. Такова било предсказанието, да се срещнат и оженят и да живеят в много любов, щастие и разбирателство. Деца, трите страни, в които братята намерили принцесите-своите съпруги са: - Вяра, Надежда и Любов! И затова сега ви казвам: - Никога не губете Вярата, Надеждата и Любовта във вашия живот, бъдете смели, добри и човечни, дарявайте радост на хората и ще получавате същото! Обичам ви, деца и ви благославям, да живеете радостно и щастливо детство! Едно... и две... и три... и най-после и приказката ми се свърши...