автор: ringo

Гори свещичката любов във нас,
но пламъчето често лъкатуши.
И мисля си дано не дойде час,
когато то ще трепне и изпуши...

Затуй ограждам го със две ръце
и от вятъра отчаяно го браня...
Безстрастно гледаш с каменно лице...
Дали ме чуваш?... Виждаш ми се странна?

На бузата ти блесна май сълза...
Ръка протягам, за да я изтрия.
О, не!... Било е капка от дъжда,
дошъл да види още ли сме НИЕ...

Но вятърът във този кратък миг,
преди да кажа колко си прекрасна,
развя косите ти край твоя лик.
А пламъчето трепна и ... угасна!...