автор: pavlinag

Сграбчи ме
и ме хвърли в скалите -
по острите камънаци
и хлъзгав мъх.

Не очаквах,
че така ще постъпиш,
след теб като тръгнах,
почти без дъх.

Морето долу
жадно ме дръпна -
да посоли нараненото
и сърцето ми спря.

Ти отгоре гледаше,
след което си тръгна,
оставяйки ме сама.

Бях забравила вкъщи
спасителната жилетка
и се удавих почти за миг.

Три секунди след като
си помислих "О, Господи!
Той не чу моя вик!"

Предпочете някоя чайка
с крясък
да ме спаси,

а вълните
да ме люшкат блестящи
под слънчевите лъчи.