Аз къде съм? Тук ли съм, или не съм? Ето ме, заспала непробудно толкова много години на апатия, безразличие, еднообразие. На повтарящо се циклично все едни и същи неща и болести, болести до безкрай, които изцеждаха моите сили докрай.
А душата ми се беше в едно тихо кътче свряла и там си заспала. А сърцето ми беше свито от страх, от двете трагедии в детството ми. От пиянството и тормозът на мъжът ми, не само към мен, а и към децата ми. А после бягство в нощта, с двете ми малки деца, развод- и аз и майка и баща. А в сърцето ми се трупаше страха, като грамада и то едва креташе и боледуваше. Но ето, че един ден лъч светлина, като мълния блесна и аз прочетох стихче едно: - "Съдба да го наречем". То ме разтърси и ме накара с други очи на живота да погледна. До сега никой не беше се интересувал от мен, като личност и моята душа. Не беше ми подарявал нещо толкова красиво като стихче, не написано за мен, но посветено на мен. И душата ми ликуваше, защото най-важното беше, че мен ме има зад планините снежни и долините нежни, под тези небеса чудесни. Душата ми се измъкна от скривалището си, отърси се от паяжината и прахоляка и се изправи в цял ръст. И започна моята душа да посреща изгрева на слънцето всяка сутрин. Затова моята най-добра приятелка Рай ме кръсти: - "Посрещачката на изгреви." Поздравявах аз Светия дух, Исус Христос, слънцето, живота и идващия ден! Моята най-голяма любов са книгите. Толкова много неща научих от тях, но колко много още не знам. Скоро прочетох нещо, което ме впечатли много. "Трябва да се откажеш от живота, който си планирал, за да изживееш живота, който те очаква." Аз бих го направила, а вие? Ако затвориш една врата и отвориш друга, но си планирал живота си, ти знаеш какво да очакваш, като отвориш вратата. Но много по-вълнуващо ще е, да се откажеш от планирания живот, да отвориш вратата. И да се насладиш с цялата си душа и сърце на живота, който те очаква там. Вълшебен, вълнуващ, неописуем, благословен, неповторим, богат на всички нива на Ума и божествен! Защото всеки един от нас в своята вътрешна същност е божествен!