автор: pastirka

Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.

Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там –
върху косите чупливи с проблясъци сиви.
Все ненаучена бях, си признавам със срам,
който не спира стомаха ми в топка да свива.

Чувах съвети безценни – чак днес го разбрах,
но инатях се, на моето исках да става.
Много години на вятъра аз пропилях,
без да призная, че моята майка е права.

Време е вече да сложа и аз очила,
тези, с които ме гледаше мама критично.
Колко наивен и глупав човек съм била,
колко ненужен и смешен отпорът комичен!

Силен диоптър Животът ми определи,
беше прецизен зад своите смръщени вежди.
Чуди се сляпа посока избирам или
пътят измамен към грешките мен е отвеждал.

Мамо, аз в твоите истини вглеждам се днес,
а очилата ти правия път ми показват.
Тихо дойде и в съня ме погали нощес.
Ти ми прости, но жестоката съветст – наказва.