автор: foolish

Часовникът до възглавницата ми запиука неистово - шест часа е и трябва да ставам,за да се приготвя за училище.Ненавиждам този момент,а още повече миговете,които ще последват.Гърбът и задникът ми пареха от болка.
Успях да заспя едва преди около час.Спи ми се,но трябва бързо да се изправя на крака и да започна да се обличам,за да не дам повод на настойника ми в тази къща да интерпретира НЕГОВИТЕ напътствия,както и своите напътствия,и желания.Да съкратя поне част от процедурата,която ще последва.Бях приготвил чантата още предишната вечер.Опитвам да се измъкна от вкъщи,за да чакам училищния автобус,който ще мине след около двадесет минути.За по-сигурно се изнизвам през прозореца на стаята ,която се намира на втория етаж и скачам върху гаража.Прехвърлям се в задната част на двора и въздъхвам облекчено.
"Успях!",минава ми през ума,но в този момент усещам тежката ръка на пастрока на рамото си,около която в следващия момент увива здраво яката на ученическата униформа и ме повлича обратно в къщата.
- Пак се опитваш да пропуснеш молитвата?!... - усуква още веднъж яката около китката си,от което едва успявам да си поема въздух и ме повлича към кухнята.Там смирено седят заварената ми сестра и осиновителката ми,която държи да наричаме МАМО.
Така наречената ми сестра едва успява да сдържи злорадата си усмивка,търсейки нещо на пода което никога не е изпускала - просто не иска да "СЕ МОЛИ" заедно с мен.
- Вече разбрах,че не си гладен,макар,че закуската е от първостепенно значение за здравето и е добър начин човек да започне деня,затова ще я пропуснеш.Но да пристъпим към молитвата като към висш начин на покаяние и смиреност!
- Но аз нищо не съм направил! - опитах да предотвратя последващите събития,но срещайки погледа му, разкопчах панталона и го свалих заедно с целомъдрените полунаполеонки,които според моя пастор и приемния ми баща трябва да носи всеки разпътен,или които е податлив към прегрешения,особено ако генетически е предразположен към грях.Като мен.
Тук е мястото да спомена,че родната ми майка е забягнала с гълтач на огньове от пътуващ цирк,а баща ми излежава две доживотни присъди.
Бил труден човеки затова го осъдили,мир на праха му - така ми каза пастора.
- Защо "Мир на праха му?" - го попитах - Нали е жив?
- За някои неща е по-добре да не се говори. Може би щеше да бъде по-добре да не е вече между нас...
Това е всичко,което зная за родителите си.
Мълчешком,без да се съпротивлявам и протестирам заголих задните си части и се наведох,хващайки се за масата.
- Скъпи,моля те! - обади се приемната ми майка.
И аз,и пастрока я погледнахме учудено,всеки със своите мисли.Не зная защо ми мина през акъла,че наистина се опитва да ме защити,но надеждите ми бяха стопени мълниеносно от следващата й реплика:
- Нека да се хване другаде,за да не разлее чая.Приготвила съм го от специално подбрани корени и билки...
Дъртака замръзна с тъпо изражение на лицето,докато думите й стигнат до съзнанието,след което лицето му изведнъж просветна,прозрял мисълта на старата вещица,усмихна се и просъска:
- Ела при върбата!
- Не! - прекъсна го МАМА. - По-добре тука,та и малката безпътна кучка да да си вземе урок! - след което продължи да говори по-тихо,сякаш на брадавицата под носа си - гледаш ги,храниш ги,а те....
Остатъка от мъдрите й слова бидоха заглушени от нежния звук при допира на кожата на задните ми части с кожата на ощавен ремък,взет на сила от някое нещастно теле.
Така наречената ми сестра по едно време прихна да се смее,което й даде правото да застане до мен.По късно ми обясни,че не успяла да здъдържи смеха си,гледайки как изначалното окосмяване,появило се между бузите ми отзад,потрепвало от възмущение и обида при всяко съприкосновение с чуждото тяло.
Минало през ум,че и те като някое девствено момиче се дърпат,за да хвърлят прах в очите на околните,а в същност им е приятно и се гърчат от кеф представяйки си насладата,която ще последва.
Така дойде и се подпря на стената,за да ущастливи и своето окосмяване,а МАМА наблюдаваше с наслада,хранейки се със завиден апетит,придърпвайки и нашите чинии към себе си.
В училище и двамата седяхме на крайчеца на седалките.
- К,во си въртиш отверстието непрекъснато?...Вмеждупрочем и оная,с която ви приеха в дома си нашия църковен настоятел и неговата спътница в живота - утеха за мъжките сърца в нашия град,Бог да я поживи,са я обзели същите нечестиви помисли!Искам утре сутринта отчето да дойде да поговорим за поведението ви в класа,а също така кажи на ...хм,майката да...на майка ви де,да мине довечера,за да ПОГОВОРИМ за вашето приобщаване към общността...А сега напусни класа и да не се връщаш преди да съм разговарял с БАЩА ти и най вече с МАЙКА ти!
Събрах си пособията и се отправих към вратата.Гадните копелета ме пощипваха по наранените части,а тези,които изпитваха някаква симпатия към мен ме галеха нежно и се опитваха да проникнат ТАМ,въпреки,че стисках папката си плътно покривайки посинените части от тялото си.
Въздържах се да отстоя мъжествеността си,понеже ме бяха предупредили изрично,че при най-малкото провинение и неспособност да се приобщя към колектива щяха да ме преместят на още по-отвратително място,където закачките отстъпваха място на действителността.
След разговора с училищното вастоятелство настойника ни взе в църковния хор,за да сме по-близо до Бога.И двамата с малката блудница - радост за подрастващите в квартала - имахме заложби и развихме певческите си способности...
Така протече детството ми...Не мина много време,май още не се бях обръснал още за първи път,когато с малката кучка - другата осиновена в семейството,запалихме църквата,заедно с отчето-нашия осиновител и благоверната му съпруга.Просто ги залостихме и им драснахме клечката,както се казва.
А-а,вярно!Бе по време на репетиция на църковния хор...
Сега съм под крилото на истинския си баща,а "сестра" ми е в женското отделение.Въпреки,че бяхме на по единадесет години,ни осъдиха като пълнолетни.Трябва да излежа последователно 24/двадесет и четири/доживотни присъди.Сестричката ми само две - на приемните...Не така виждах и си представях бъдещето,но все пак тук съм по-свободен,отколкото бях до сега.Само не зная докога ще изтрая пастора и наставника в затвора,щото аз не обичам много да ме поучават...