автор: pastirka

Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира,
че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да избира.

Че не познава слабост и сълзи
владетелят велик на небесата.
Не знае и какво е да пълзи
орелът, свързал с полет двата свята.

Понякога се спуска сам на връх
от скалния си трон света да види.
Декрета на живота с ясна кръв
подписва без привидна благовидност.

С орлицата отглеждат си чеда
и учи ги, че тяхно е небето.
В наследство височинната следа
той с гордост завещава на детето си.

Кипим от нерви, страдаме от бяс.
Не е достоен да лети човекът.
Небето проговори с ясен глас:
На вас ви стигат калните пътеки!