Тихичко дъждът шупурка вдън дълбоката гора,
изведнъж една печурка земната кора раздра –
мокро покривче надигна край смълчаната леска,
под Луната – тънка мигла, си я милнах със ръка,
сякаш къщичка – набола връз дъждовните била,
тя ми рече: – Влез ми в хола, зима се задава зла! –
нека вятърът топурка, сняг да пада над света.
Скри ме бялата печурка с покривче от Доброта.