Аз танцувам танго –
емигрантска прокоба.
Аз не питам защо –
ще науча във гроба.
Аз танцувам сега,
но си спомням за вкъщи.
Не изпитвам тъга –
там сълзите са същи.
Аз танцувам танго –
танц – утеха в чужбина.
Ще замести ли то
майка, дом и родина.
Ще танцувам танго,
ще танцувам във здрача.
Ще танцувам до гроб –
без да спра, без да плача.