автор: ringo

Погребвах неродените си стихове
във папка „Поетични намерения“,
забравях после тези бледи редове,
не ме спохождаха и грам съмнения.

Умираха те още не поели дъх,
потъваха в забравата безименни.
На неродените не се полага кръст.
Осъждах ги без право на помилване.

И днес за тези намерения твърдя:
Не смятам загубите за съществени.
Щом рано е било за тях да се родят,
в смъртта им няма нищо неестествено.

За мен отдавна има истина една:
създаване на стих напомня раждане -
ще се представи той самичък на света,
но трябва да поеме дъх със жажда!...