автор: Casper

Живеем живота си, объркани с илюзии и никога няма да разберем какво крият те, на къде вървим и от какво бягаме.

Времето минава като плазма през тях и под влиянието на магнетизма на отраженията, образува структури, като нишки и лъчи в собствената ни душа с надежда да доведат до топлинно равновесие. Искаме да бъдем значими между останалите малки невидими прашинки, съществуващи в мига на безкрайната вечност. Различаваме се само по личната си ценностна система, морални приоритети и начин на мислене, което определя поведението ни.

Опитваме се да използваме собствената си енергия за нашите мечти, поставяме си цели и вървим по невидими пътища, уж, начертани от самите нас. Умението да пестим силата си, съпътствана с търпение, срещайки се с болката, ни прави по-опитни, прави ни и щастливи. Самото щастие е като въздуха, можеш да го дишаш навсякъде, но е много важно с кого. Има сходство и с хоризонта. Колкото повече се приближаваш до него, толкова повече се отдалечава. Неизчерпаемо богатство е да имаш още и още възможности по време на пътуването към отвъдното.

Мъдростта не идва само с времето, а с преживяното. Безцелното пропиляване на това, което ни е дадено за миг е даденост на безсмъртните. Но казват, че такива са само някои от боговете. Като пясъчен часовник изтичат през нас песъчинките на живота ни. Те ни правят значими, създават ни емоция, дразнят и с болка, когато попаднат в очите ни - прозореца към нашата душа. Учим се, търсим, намираме, губим. Преходност, състояния, навици. Прераждаме се във всеки нов ден, изпълнен с възможности, след което губим всичко това, което сме преживяли. Превръщаме го в спомени, които помним докато можем.

Децата не знаят измерението Време, което неумолимо се движи напред. Големите се опитваме да живеем в Сега-то. А когато остареем ще живеем със спомените си. Колкото са повече, толкова повече интерпретацията на настоящето ще ни съживява. Ще се опитваме част от тях да повторим и ще се усмихваме, когато го можем.

Ще дойде и момент, когато ще застанем отстрани на реката, по която сме плували. Ще седнем и ще гледаме хартиените лодки, правени в детството, как бързо минават покрай нас носени от бързеите във водата. Ще намираме и красота в падащите листа от дърветата огрени от луната, с които вятърът сигурно ще си играе, разпилявайки ги насам-натам.

Мъдростта, която ни прави способни да помагаме, волята, която насочва Мъдростта и Любовта, която вдъхновява Волята, са качества, които би трябвало да придобием в света, който живеем и да ни правят щастливи.

Забавно си потъваме във времето и то в нас, а животът безпощадно прекрасен преминава през вените ни.