автор: Skitnica

Топъл къшей от меката пита
ухае на зима, на спомени детски,
как мама слънце в косите ми сплита
и с любов денят ми замесва.
Пак облича ме в рокличка чиста
с много надежда в добрите очи.
Всяка дума е с обич пропита,
ръката отрудена, за ръка ме държи.
Сънувах я, как нежно ме милна,
в птица превърна се – плесна с криле.
Мигове топли в душата ми върна,
в съня се почувствах малко дете.
От спомени свидни, пита замесих,
топлият къшей, ухае на мама.
Сред звездите я търся в небето,
спомен мил само, в сърцето остана.