автор: Kiki_Niki

Какъв съм аз, стоя и размишлявам.
Приятел най-добър или познат.
Любим едва ли... (вече прекалявам...)
щом мислите записвам (на инат),

че те са странни и дори... безумни
и аз със себе си, пак водя спор.
Не вярвах, че са толкоз слаткодумни.
Омайват ме, но аз- запънат. Зор!

И кой съм аз, кои са те? Човече,
май нещо, превъртял си. Остави!
На себе си полезен ли си вече?
А другите - към Пловдив ги прати!

И ако някой вижда в теб приятел,
приятел му бъди до гроб и ти,
Любим ли си, сърцето на мечтател
за твоята любима разтвори.

Познатите, ще идват и отиват.
Ще махат отдалеко със ръка...
и спомените с тях ще се размиват.
Ще падат като есенни листа...

Останеш ли на себе си най-верен,
най-трудното зад теб е до финал.
Навярно пак за някой ще си черен,
но да пътува... Кой разбрал - разбрал!