автор: Icy

Забрави за спокойния сън,
забрави за шегите безкрайни,
за живота, клокочещ отвън,
за прехвърчащи погледи тайни.

Забрави за ветреца, довял
в жарка вечер мъничко прохлада.
За копнежа, напук оцелял.
За простора, безоблачно гладък.

Забрави за смеха споделен.
За живота, безгрижен и лесен.
Тя, душата ти, вече е в плен
на житейската кретаща есен.