Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 400
ХуЛитери: 4
Всичко: 404

Онлайн сега:
:: pepelqshka13
:: Elling
:: Albatros
:: kameja

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе можеш да прецакаш съдбата
раздел: Хумор и сатира
автор: Lombardi

Отец О‘Браян се събуди с чувството, че днес ще се случи нещо хубаво. Оставаха 2 дни до Коледа, но това не помрачи настроението му. Знаеше, че всемогъщият и обичлив Господ Бог ще си свърши достойно работата както винаги досега.
Пастора се протегна доволно и излезе на верандата да се наслади на прекрасният ден. Слънцето весело се пода-ваше тук там и не му пукаше от кучешкият студ който сковаваше всичко живо а всяко живо същество се бе покрило на топло. Ос-вен най вероятно малкото прасенце което квичеше немощно до верандата . Сърцето на Отец О‘Браян се изпълни със съчувствие към премръзналото същество, все една чер-га от пода и хукна да помага. Изведнъж сърцето му се изпълни с благодарност към Бог и неговата всеобхващаща мъдрост. Пастор Жан се бе сгънал на две и хъркаше като за последно , обвил ръце около гърлото едно въшлясало куче , благодарно че е намерило малко топлина. От време на време от устата му излизаше пяна а краката му подрипваха в ритъма на фалшив виенски валс. Отец О‘Браян погледна с разбиране факта че пастора си бе съблякъл расото и се бе завил с него , но не одобряваше изло-женото на показ лилавото бельо на Жожо. Огледа се наоколо за госпожа Жилбер но явно не бе издържала на кучешкият студ и бе напуснала поста си. Отеца поклати глава неодобрително и отиде да вземе старият , потънал в прах църковен фотоапарат. След две минути и десетина щраквания от всички ъгли , тегли един шут на пастор Жан и пос-ледният послушно се изтегна по гръб и из-пъна ръце и крака. Отец О‘Браян разбира се не пропусна и направо още десетина снимки с надеждата да е хванал всичко като се концентрира върху броеницата омотана около главата му в стил Винету и кучето което береше дъх в желязната прегръдка на Жожо. Отеца погледна часовника си и довол-но срита пастор Жан в ребрата. Докато чакаше църковната камбана да изкарат нер-вите на нещастника , реши че няма да е лошо да го подготви за това което го чака.
- Ставай – изрева с цяло гърло отеца и се наслади на гледката. Пастор Жан подскочи около 2 метра и се строполи обратно на зе-мята с неистови стонове . Изблещи мътни очи към небесата докато някой прилежно и старателно цепеше главата му на хиляди парчета .
- Моля те – немощно прошепна Жожо и про-тегна треперещи ръце към мъчителя си .
Първият удар на камбаната изстреля обратно пастора в небесата.
- 8 часа е – тържествено се провикна Отец О‘Браян и приготви фотоапарата за нова се-сия.
В 8 и една минута, сдъвканият и изплют от църковната камбана нещастник закрета към църквата , подкрепян от ведрите под-виквания на колегата си пастир. Жожо из-сипа тленните си останки на един стол и залочи чаша чай, приготвена от обичащият света Отец О‘Браян.
- Как се подреди така, недостойни служите-лю на светата църква ? – след като бе видял лилавото бельо на пастора Отец О‘Браян бе загубил всякакво уважение.
Жожо се опитваше да изрови някакъв спо-мен между алкохолните изпарения в скаш-каният си мозък. Последното което си спомняше бе как подлият барман му завря чаша е нещо и го изнуди да пие.
- За първи път стъпвам в кръчма – плахо се опита да се оправдае пастора.
- Голяма грешка, нашият Господ е казал че лечителя трябва да посещава болните и здравите– за момент Отец О‘Браян се смути, не бе сигурен дали точно така е казал Бог, но пък пастора бе на умирачка, какво пък толкова и бодро продължи – Така че ловецо на грешници, събирачо на заблудени ду-ши, връщаме се в този Содом и Гомор и ще възцарим господната воля там и в цялата енория.
Лицето на Жожо бе в цвят преварена зелена жаба но посивя с още няколко такта. Пос-ледният се срина и прегърна краката на мъ-чителя си.
- Не, не отново – изхърка немощно пастора – няма да го понеса.
Отец О‘Браян погледна ликуващо човешката развалина в краката си, сърцето му прели-ваше от любов към околният свят но пастор Жан нямаше място в него.
- Отиваме и още как - безпощадно се разпореди мъчителя и срита купчината кокали – размърдай се колега
Жожо бе на край животворни сили , главата го цепеше, устата му се бе превърнала в обор а треперещите му ръце можеха да де-зинтегрират шейкър на съставните му части. Не можеше да си представи втори тур и жалостиво заквича нещо под носа си.
- Всъщност , мисля да даже да уведомя кардинал Риналди за недостойното ти поведе-ние.
- Няма да ти повярва , познаваме се от години – живна малко Жожо.
Отец О‘Браян небрежно развя фотоапарата и погледна многозначително пастор Жан.
- Мислиш ли ?
Жожо се сгърчи отново, надеждата му би един шут и се омете. Кардинал Риналди имаше нрав на вечно гладна сибирска хрътка и не искаше даже и да си представи какво ще се случи ако получи снимките, придру-жени с подробно препоръчително писмо.
Пастор Жан Луис де Гваделупа от ордена на светите братя окончателно развя белият флаг.
Отец О‘Браян се изпълни с голямо уважение към себе си, за няколко дни бе успял да превърне един уважаващ себе си инквизитор в трепереща сянка с шизофренични от-клонения , както бе изразил психолога с психолога с непроизносимото холандско име.
- Стани сине мой , все ще измислим нещо което да удовлетворява и два ни . Но първо ще отидем в „Дебелата Грета „ да се почерпим.
- Още няма 10 сутринта - констатира ужасе-но Жожо.
Отец О‘Браян развя отново фотоапарата пред посърналото лице на пастор Жан.
- Прав си . Все някъде по света минава 6 вечерта – въздъхна пастора и окончателно се остави в ръцете на църковният Макиавели със явно садистки наклонности и затътри крака към кръчмата, мъчейки да си спомни къде бе чувал тази мъдрост.



******

„ Предадох енорията на Отец О‘Браян. Поемам онази на майната си. Целувки тъпо ко-пеле такова.
Пастор Жан Луис де Гваделупа от ордена на светите братя . Край . „
„Неведоми са пътищата божии „
Кардинал Риналди отпи философски от чашата с абсент и се потопи отново в първото луксозно църковни издание на приключенията на някой си отец О- Браян.


Публикувано от Administrator на 28.09.2022 @ 15:27:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Lombardi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
333 четения | оценка няма

показвания 54379
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Не можеш да прецакаш съдбата " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Не можеш да прецакаш съдбата
от mariq-desislava на 28.09.2022 @ 21:24:21
(Профил | Изпрати бележка)
Много се веселя с твоите текстове, забележителен стил.:)