автор: zinka

Пътувам...вече кой ли ден!
Пътувам със и без идея
и търся себе си – къде
със свещ, къде без нея.

Въртя се в кръг, назад, напред,
а може би и смисъл няма.
Пътуването е предмет,
глагол и зрителна измама.

Пътувам и пред сън, и след...
дори когато не сънувам,
пътувам със и без билет
и плащам – колкото не струва!

Пътувам вън и вътре в мен
и знам че пътят се скъсява.
Навярно в някой близък ден
и че съм пътник ще забравя.

Ще се разтвори моят дух
в дъгата цветна на всемира
и във вселенския търбух
ще се стопи и мойта лира.

Не днес, обаче! Днес звуча.
Пътувам вляво – и мечтая,
ако се хванем за мечà –
да се намерим всинца в Рая.