автор: pastirka

В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?

Вървеше тя със слънчеви надежди
и сееше сред облаци лъчи.
В сестра си непрестанно се оглеждах,
сияйни бяха нашите очи.

Попита ме веднъж дете познато
защо от нея аз не се деля.
Разказах му, че тя за мен е злато,
но искам с всички да я споделя.

До края ще сме двете! - обичливо
се вричах и така щастлива бях.
Че крехки са мечтите и чупливи,
когато я изгубих го разбрах.

Останах аз без нейната магия,
близначката си търся всеки ден
и знам, че непременно ще открия
Усмивката, родила се със мен.