автор: Albatros

Искам я! – в постелята да вика.
И – вихрулка степна, да фучи.
Да мълча на сто и пет езика
в нейните отнесени очи.

Да ѝ дипля кока на масури.
Кръстом да я кърша до зори.
Тя е Укротителка на бури! –
даже мен успя да ме смири.

Вгледан в земетръсните ѝ хълми –
ако ще, да пукна в „Пирогов”,
Господ Бог душата ми да пълни
с песни, със надежди и любов!

Кротната под мъжките ми пръсти,
с дъх да ѝ издигна Тадж Махал.
Даже Господ Бог да се прекръсти! –
ей такова чудо невидял.

Да ме люби като за последно,
сякаш утре свършва този свят.
И – нали момче съм много бедно,
да ѝ спретна сандвич за обяд.

Минах вече възрастите щури –
още ли от обич съм пиян?
Мила Укротителко на бури,
днес разбра какво е ураган!