автор: YOTOVAVA

Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци сънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда.

Сякаш лесно е да си простим,
но защо ли това не се случва?
Всеки блян за любов е заключен –
зад резета и тежки врати.

Под дъжда като куче скимти,
безприютна, надеждата крехка,
стиска длани под дрипава дреха.

и с дъха си през шала си рехав
ни предлага прашинка утеха –
ала стига – да бъдеш щастлив.