Прозорецът плаче отново...
Сълзите се стичат отвън,
а мисли, обути в олово
разсичат копнежа за сън.
Размиват се спомени скъпи,
родени от слънчеви дни.
И няма сънят да настъпи
когато надеждата спи.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|