автор: YOTOVAVA

Аз мога да ти пея дълго мрака –
докрай изучих мекия му тембър,
в минутите, когато те очаквах –
да върнеш светлината през септември.

Навярно ние двама с теб сме луди.
(Земята май е дом за лунатици.)
И Бог ще слезе, за да ни събуди
преди да сме се преродили в птици.

Поискай – ще разкажа любовта ни
(доколко може тя да се опише).
И вярвам ти, че рано е за рани.
И че страхът напълно е излишен.