автор: ringo

Разбрал, че книга искам да издавам,
говори ми така един познат:
"От мен съвет - безплатно ти го давам -
без спонсори не се надявай, брат!

Промениха се, казва, времената
и бизнесмените сега четат!
Опитай!... „Анцузите“ ги издуха вятър!
А новите културни днес растат!"

И ето – с ръкописа във ръцете -
избръснат, сресан, стегнат и напет,
повтарям съкровените куплети
и чакам ред пред шефски кабинет.

Поканиха ме най-подир да вляза.
Прекръствам се и стъпвам като в храм.
Пред шефа бързо болката си казах.
Посочи ми с глава да седна: "Там!"

А от стената гледа ме Преслава -
излъчваща и страст, и много чар.
Камелия отсреща знак ми дава -
разгърдена и търсеща пожар...

На храма му приличат и икони,
човек където погледа да спре.
Но мен такава грижа днес ме гони,
че те са ми последното гайле!

"Чети!..." И шефът стрго ме погледна.
Зарецитирах със такъв кураж!
В ума ми - книжчицата ненагледна!...
Дано да бъде в по-голям тираж!...

"Добре!" - прекъсна ми мечтите шефът
и викна ме до своето бюро.
"Добре...добре!... Направо ме изкефи!...
Не съм очаквал толкова добро!..."

И бръкна във портфейла си дълбоко
със елегантен, отработен жест.
Сърцето ми във този миг изхлопа,
подложено на неочакван стрес...

В ръката - две червенички банкноти!
И лепна ги на моето чело.
Късметът ми, дотук вървял по ноти,
предаде ме и се ухили зло!

Намигна от стената дяволито
Камелия със поглед похотлив.
Без думи пък Преслава ме попита.
Излязох си ни мъртъв, нито жив!

Зашеметен, сега си пия в бара.
Ще взема да се пробвам за артист
щом с рецитация пари изкарах!
А с ръкописа бармана дарих.