автор: ringo

И ето - есен пак рисува
природата в бакърен цвят,
а първите ята пътуват
към друг далечен, топъл свят.

Дърветата - с премени нови
във злато, кехлибар и мед,
за есенния бал готови
и всяко с пищен тоалет,

се молят пък да няма вятър
та бала им да развали,
с внезапен порив над земята,
той клоните да оголи...

Ще стане тихо над полята,
ще падат ранните мъгли...
С тъга ще спомним топло лято
дъждът студен щом завали...

Ще дойде зимата с шейната .
красавицата с бял воал,
врабци ще гледат от стрехата,
светът как става тих и бял...

Децата с глъч във махалата
ще правят от снега човек...
Животът ще тече нататък
пречистен с бели цветове...