автор: ringo

Преклонна възраст съм достигнал вече -
почти съм тридесет и пет!
Пердаша стихчета по пет на вечер -
така приляга на поет!

По два пъти възпял съм всичко вкъщи,
в обора, двора и навред -
прасе, кокошки, куче, котка, тъща -
за всеки драснал съм куплет!

Но... за поет не ме признават още!
Кого ли аз не съм възпял?
Наум причините прехвърлям нощем...
И тая нощ не бях заспал,

когато ми се счу във тишината:
"С любов опитай, диване!...
С прасета и кокошки във главата,
кого ще смаеш?... Спри се, де!...

Виж любовта света отколе движи
и прави всекиго на луд!
Възпявай нея, после нямаш грижи
и фенове ще имаш куп,

а иначе така ще хленчиш още,
дори да стигнеш сто и пет!...
Пък може славата да те докосне
и каже някой: "Я!... Поет!..."