автор: Iglika

С чаша ароматен чай в ръка и книга под мишницата, тя се запъти към пейката в двора. Беше слънчев, есенен следобед. Листата на дърветата в градината бяха пожълтели и тихо падаха. Слънцето грееше слабо, никакъв вятър не смущаваше тишината. Загърната в мекия шал, тя се опусна на малката пейка.
Въздъхна дълбоко. Обичаше топлите, есенни дни. Беше толкова тихо и спокойно. Рижият котарак се примъкна и се намести в скута ѝ. Тя унесено го загали и се усмихна. "Това е щастието" - помисли си. Тишина, слънчеви лъчи, падащи листа и котарак, мъркащ в скута. Дори забрави, за книгата, лежаща на пейката до нея.
Бавно отпивайки чая, тя се замисли за всичките есени, които беше преживяла. Спомни си есента в бабината къща. Всички от семейството се събираха, къщата се изпълваше с глъч на деца, смехът и подвикванията на родителите се чуваха надалеч. Всички имаха работа. В голямата градина имаше посадени лози, а в двора отпред няколко асми бяха отрупани с грозде.
Всички беряха гроздовите чепки, деца и големи се надпреварваха кой ще обере повече. Осите хвърчаха навсякъде, опитвайки се да опазят сладките гроздове за себе си. Никой не им обръщаше внимание. Децата бяха првъзбудени, нямаха търпение гроздето да бъде обрано. Защото след това то щеше да бъде сипано в широки бъчви, където те, с боси крака, запретнали крачоли и поли, щяха яростно да го тъпчат, докато не стане на каша.
Това беше любимата им игра. Ставаха целите в гроздов сок, осите около тях полудяваха, въздухът беше наситен с миризмата на шара. Единствения път, когато родителите им разрешаваха да се цапат. Толкова се забавляваха, че дори не забелязваха колко време е минало. Накрая, уморени и целите в лепкав сок, се запътваха към банята. Къпеха ги майките, всички накуп. Те крещяха, смееха се и се пръскаха с вода. Майките излизаха от банята мокри, като децата си. После ги лягаха за кратък, следобеден съм. Уморени, но щастливи, те сънуваха слънцето и миризмата на гроздов сок, разнасяща се чак до облаците.
Щом се събудеха, отпочинали и свежи, се залавяха за игрите си, докато родителите приготвяха общата вечеря. Баба им, щастлива и усмихната, важно нареждаше какво да се свърши. Жените, зачервени от топлината, пържеха, печаха и бъркаха почти готовите ястия, от които се издигаше пара, миришеща толкова вкусно, че малките нямаха търпение да опитат от тази божествена храна. Храната на баба, най-добрата готвачка на света.
Селд дълги приготовления, най-после голямата маса на двора беше наредена. Децата седяха до родителите си, облечени топло за хладната нощ. От разговорите на големите бързо им доскучаваше и след като напълнеха тумбачетата си с вкусната вечеря, се разбягваха из двора. Унесени в игри до тъмно, едва когато вече не можеха да виждат почти нищо, те се прибираха по стаите. Спяха в леглата на родителите си. Дълбок и непробуден сън, който ги отнасяше в приказни страни, където беше вечна есен и имаше хиляди бъчви, пълни с грозде за смачкване.
"Какви спомени" - въздъхна тя. Всичко ѝ се струваше толкова отдавна, като, че ли беше в някой друг живот. Помнеше и неземно вкусното сладко от смокини, което майка ѝ вареше приготвянето на туршии, печенето на пипер. Последното ѝ беше любимо, защото беше нейна задача. Седнала на малко столче, четяща детската си книжка, тя слагаше чушка след чушка в чушкопека, обгърната в сладникавата миризма на пипер. Тогава беше щастлива. Сега печенето на чушки беше едно от най-досадните ѝ занимания.
Котаракът до нея внезапно скочи и хукна след някакво врабче, прелитащо из градината. Едно листо бавно полетя от дървото и падна върху все още неразлистената книга. Чаят беше изстинал. Не ѝ се мърдаше. Беше я обзела някаква странна отмала, дори не ѝ се четеше. В главата ѝ блуждаеха мисли, появяваха се картини от миналото, спомени.
После изведнъж се отърси от премалата, стана от пейката и бързо закрачи към къщата. Трескаво се преоблече, заключи и забърза по учицата. Отиваше да купи смокини. Щеше да купи много, искаше да направи много сладко. Толкова много, че дори щеше да го раздава на приятелите си. Звънна на майка си. Щеше да прави сладкото в дома ѝ, както едно време. Сладко, по рецепта на мама.