Животът прави си шеги нелепи
и да се чудиш как ги уйдурдисва!
Затуй и в настоящите куплети
една от тях сега за вас описвам:
Единственият луд във наше село
(то не че другите сме много свестни,
но ей така, веднъж се е приело) -
та сме задача с малко неизвестни!
Та той да кажеш, че скандали вдига,
ще сбъркаш - кротко си ни е момчето!
Ама умът му нещо не достига
и дума трудно, срича на парчета...
Е, него нека Господ да го пази,
не е, не е "тамам" с акъла, знаем...
Та казвам, приказката ми е тази,
че името му сякаш е "назаем"...
По документ сега се води, вижте -
най-мъдрият човек във наше село -
в кръщелното му много ясно пише:
лицето се нарича Разум Пелов Пелов.
На Пело - селският пастир хлапето,
когато кажеш, той е значи!...
Кръщелно има си във ред момчето,
ала след кравите с тояга крачи...
Дали тогава кметът бил е мотан,
или пък на шега го е записал,
но името - на български, грамотно,
ни украсява селския регистър...
А другите сме всички под съмнение -
тапия, че е умен, никой няма!...
С акъла как сме?... Тънем в неведение
и нощем се шугавим под юргана!...