Те крачат тихо в живота нелесен
медала му сетили в двете страни,
със усмивката златна на есен -
самотните майки в самотните дни.
Тях ги оценят с душата на Господ,
с камъка хвърлен от всеки безгрешен,
в изгрева топъл на техния поглед
Богородица майка ще срещнеш.
Залъкът свой ще отчупят без корист,
два пъти в тях любовта ще искри,
нека злите езици говорят,
мълвата беззъба нека гълчи!
Липсата мъжка в сърцето си скрили,
на рожбите мили най-верния щит,
в склона на времето в тежко горнило,
самотните тачат за двама бащи.