автор: Albatros

... тъй носи градската мълва, че съм пияна откачалка,
че спя в таванче три на два, и пенсийката ми е жалка,
че хляб на вересия ям – с три бири! – пак на вересия,
че влизам в килнатия храм – парите в дѝскоса да свия,
че в МОЛ-а с две ръце крада, чак камерата ме засякла! –
как чорлавата ми брада от срам пламтяла като факла,
че сетне – в Първо РПУ, съм вил – от ужас и несрета,

че сме си лафили на "you" цял ден с вежливите ченгета,
че съм пропаднал тип, сархош, бохем на Седмата си пейка,
и – че съм тъп като галош! – със други думи куха лейка.
Пък аз си скитам по брега подир бездомните си рими,
Бог всеки слух опроверга! – душата чиста съхрани ми.
Е, вярно, луда съм глава! – тъй носи клюката бездарна.
Вървя през градската мълва, аз – Лудият поет на Варна.