автор: Georgina

Пътувам натоварена с очакване,
треперя да не закъснея за
тази наша важна среща.
Пристигам, тук е автогарата,
отсреща са най-скъпите ми сродници
в гробовете със бяло са покрити.
Не мога да повярвам, че се върнах,
дойдох след толкова отлагане.
Сърцето ми е някъде във въздуха
и бърза то, не мога да го хвана.
Отгоре ме приветстват чайките,
гласът им ме разтапя.
"Пристигнах, тука съм, елате!"
И чайките, и плажът, и морето
се втурват през глава да ме посрещнат.
Сега разбрах какво е щастие!