автор: BAIGEZAN

Рекичка палава, игрива
там нейде в нищото отива.
Аз пък следвам я , глупака!
Какво ли още мен ме чака...
Тя си върви където иска.
Насам- натам се волно плиска.
Изглежда май съм си откачен,
в посока неизвестна влачен.

Реката май си знае пътя.
С нея съм, какви ги мътя?
Но, явно, влюбен съм във нея,
участвам в тази одисея.

Тя не спира да препуска,
а нямам си дори закуска!
Стомахът курка всеки час,
но идиот съм пълен аз.

Ще ида там, където свърши.
Не може хич да ме прекърши!
Звяр съм, пък и съм инат.
Бе, най загубен в този свят!