автор: Albatros

... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши,
листопадът тръска дрипи – мръзнат голите брези,

ни да викнеш "Ой-ла-рипи!", ни да рониш кат сълзи,
зима – черна оплаквачка, с чер чембер деня покри,
пряспа тежък сняг ще смачка пътищата ми в зори,
тръгвай си оттук, човече! – и недей мисли за мен! –
щом си тръгнал надалече, все ще стигнеш някой ден.