автор: Albatros

Бях се зарекъл да не ти звъня.
Да натроша слушалката проклета.
Да ти мълча – по-ням и от стена.
Да скъсам снимката ти на парчета.

Сред милиарди диви зверове,
нарамил си пътечката към Бога,
без теб да крея сънни векове,
подобно някой стар тибетски йога.

Устата си да лепна с лейкопласт,
щастлив, че си от мен на километри.
Че мога най-подир да бъда Аз –
без теб, 65-12-04!

Мечтал съм за такава тишина –
като на някой тих, безлюден остров.
Но ти за мен си дяволска Жена.
И пратеница на самия Господ.

Изпивам две яйца – вместо елей.
И нека бъде волята на Бога –
звъня и тихо казвам ти: – Здравей!
И просто нямам силици за сбогом.