автор: ringo

Моята любима котка фин, изтънчен е естет -
съзерцателна и кротка, а в душата си - поет!
Със похвална чистота е - мие се на всеки час.
Глади косъм сякаш вае, дава пример и на нас!

Всяка нова мебел вкъщи я опитва първо тя.
Ако вземе да се мръщи, ни помръква радостта.
Одеало и диванче първа ще ги "освети",
а на пухено юрганче най обича да лежи.

Щом пък зимната премяна дворчето ни украси,
от прозореца Писана гледа тези красоти.
С часове стои на джама, не помръдва и дори...
Брей, простуда ще я хване, тя като на пост стои!

Гледа малките врабчета как се борят във снега,
не с очите на ловеца, а като деца в игра...
Стихче някое щом пиша, тя до мене си седи.
Равномерно тихо диша, стриктно ритъма следи -

в този смисъл е съавтор... И слушател е добър!
Бива я и за редактор! Не харесва ли: "Хъррр-мъррр!"
Само че от деликатност, мишки вече не лови...
Гнусно и е, вероятно!... С таз душевност - не върви!...