Ден, два, три...минават тъй години.
Животът си върви на собствен ход.
Една, две, три...разкарват се гадини,
с един и двама само търсиш брод.
Реката буйна - носи кал, дървета.
Пороят паднал - ями издълба.
Пропадна ли дълбоко в тях късмета?
Ще скочи ли отново след дъжда?
И губиш се, но знаеш - ще се върнеш.
След дъжд и слънце - ражда се дъга.
Боклукът е отнесен - пак ще тръгнеш
но не сама, с надежда, без тъга...