автор: ringo

Грее бледо слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа,
капят и застилат шарен, мек килим.
Моля те не бързай!... Нека постоим!...

Ето, в тишината някой долетя
и след миг гората звънко закънтя -
чука и не спира работлив кълвач,
всичко ще оглася чак до късен здрач.

А над нас се чува пърхане с крила -
гълъби облитат близката ела.
И семейство чинки в клоните на бук
за гнездо оглеждат - ще заседнат тук.

Ето ги - довличат снопче нежен мъх,
и кора и лишей със омайващ дъх.
Долу във тревата кой прошумоля?
Златка опашата този път се спря.

Тя пък си хареса хралупата тук.
Ех, че пренаселен стана този бук!
Слънцето залязва, идва вечерта,
врявата заглъхва, ето - стихва тя...

Вятърът донася тих, далечен звън.
Птици и животни готвят се за сън.
Совата за всички в клоните ще бди,
в мрака ще се взират жълтите очи...

Здрачът бавно пада, свършва този ден -
пъстър и прекрасен и на нас дарен...
Утре пък когато слънце заблести,
всичко във гората ще се оживи.

Колко го обичам този мек сезон -
из гори да скитам, да не сещам дом!...
Цялата природа лъха благодат!...
Сякаш го сънувам този дивен свят!...