автор: Iglika

Тя се огледа в огледалото и се усмихна доволно. Среса прясно беядисаната си тъмно-червена коса и се огледа отново. Косата беше къса, но тя си я харесваше такава. Яркочервено червило, допълни дръзкия ѝ вид.

"Може да остарявам, но все още ме бива" - промърмори и си затананика мелодията, която ѝ се въртеше из главата.
Облече сатенената рокля на цветя и се зачуди как ще ходи с ужасно високите обувки, които бе избрала. Но беше твърдо решена да се появи с тях на срещата, каквото ѝ да и коства това. Погледна часовника и видя, че закъснява. Бързо се напръска с любимия парфюм, изправи се и с твърди крачки излезе на улицата.

Беше краят на Август. По това време на годината в крайморския град времето беше ужасно. Облачно и тихо, без дори един полъх на вятъра, задушно и толкова тежко, че още след първите крачки задиша учестено. "Господи, какво време!" - измърмори и се заизкачва по баира. Трябваше да побърза, обичаше да бъде точна.

В главата ѝ се завъртяха мисли, представи си господина, с който се беше запознала в градинката предния ден. Беше поседнала на една пейка, да си почине от задуха. Той дойде, галантно я попита дали мятото до нея е свободно и от дума на дума разбраха, че и двамата са вдовци.

Мъжът заговори за съпругата си с такава обич в гласа, че я накара да ревнува. "Така си е, за мъртвите или добро или нищо" - каза си тя. " Ами аз какво да кажа за моя Георги, че беше такъв пройдоха! Все пред кварталния магазин с другарите си. Работа в къщи не похващаше. Умря от удар, ненавършил 55. Цял живот всичко беше на моя глава. Добре, че нямахме деца, че иначе изобщо нямаше да се справя сама." Не сподели нищо от това.

В началото все пак искаше и се понякога да си има я син, я дъщеря. Нямаше да е толкова самотна и вечно изморена от грижите покрай съпруга си и скуката, която от ден на ден все повече я налягаше. Но с времето свикна и сега дори се радваше, че няма внуци, да не ѝ викат баба. След смъртта на Георги беше станала суетна.

Тогава изведнъж ѝ се прииска да живее, както не беше живяла никога до сега. Да носи ярко червило на уста, красиви рокли с големи деколтета, които не оставяха почти нищо на въображението. Двете приятелки, които имаше, постоянно я упрекваха, че се разголва като уличница. Тя се дразнеше от тяхното вечно мърморене и накрая спря да ги вижда.

И двете бяха отдавана станали баби на прекрасни внучета и по цял ден ги обсъждаха. Кой бул отличник в училище, кой приели да учи в чужбина, какво казали майките им ...толкова и доскучаваше от тези разговори, че понякога заспиваше във фотойла, докато слушаше хвалебствията на бабите. Имаше се за различна, с по-свободен дух и младо сърце.

Сърце, което биеше все по-учестено, изкачвайки баира. Толкова ѝ беше задушно, че не и стигаше въздуха. Без да иска изпухтя и запроклина и задуха, и тясната рокля, и високите обувки. Не беше забелязала, че гърдите ѝ вече преливаха от деколтето. По челото ѝ се стичаха струйки пот, размазвайки плътния слой пурда, нанесен с тайната надежда, че старческите бръчките няма да се виждат.

"Боже, размазах се!" - паникьоса се. Тъкмо се чудеше как да се оправи, когато насреща си забеляза жена на средна възраст, втренчила се в деколтето ѝ. Изразът на жената беше доста изненадан. Личеше си, че нещо толкова я учудва, че дори не осъзнава, че се е втренчила така любопитно.

"Тая пък какво ми се е втренчила! Ами потя се, бързам, закъснявам, какво си мисли тя! - замърмори си тихо. "Или пък роклята ми гледаше... че какво ще ѝ гледа? Елегантна е, сатенена, не като нейната проста памучна рокля. И тая мода с тези раници, то няма да се качи на токчета, да сложи една елегантна чанта на рамо...хипита!" изсумтя и затърси кърпичка да попие потта по лицето си. Имаше чувството, че ще получи инфаркт. Ожадня и се измори.

Сърцето ѝ биеше до пръсване. Бързо затърси пейка или някакви стълби да седне. Усещаше, че ѝ се завива свят. Задиша дълбоко, надявайки се, че ще се почувства по-добре. "За единия мъж ще взема тука да получа удар!" затюхка се. "И ей на, ще ме намеря вкочанена. " Пред погледа ѝ се изпречи сладкарница, където знаеше, че продават вкусни парчета торта. Запъти се натам, с надеждата да се пооправи в тоалетната и да се подкрепи с чаша студен сок. За срещата вече не мислеше.

Засилена, направо влетя в заведението и тъкмо се канеше да запита за тоалетна, когато видя на масата пред нея онзи същият господин, с когото имаше среща. До него стоеше жена, на нейните години, чиято ръка той тъкмо целуваше. Беше забравил за срещата им!

Бясна, тя изкрещя нещо нечленоразделно и като фурия изкочи на вън. Почти бягаше към къщи. Взе си студен душ и след дълга почивка и няколко чаши разхладителна напитка, взе решение, никога, ама никога повече да не си разваля спокойствието за когото и да било. От срещите категорично се отказа. Роклята изхвърли в контейнера.