Тялото ти го пленява като някаква магия.
Почва да го изучава. Кротко си лежиме ние.
Мераклията любовник ти прилага разни хватки.
Помислите му - греховни! Пробва и целувки кратки.
По бедрата стройни лази, лакомо ръце протяга...
Абе някой ще загази и да видим де ще бяга!
Шията целува нежно и надолу се прокрадва.
Плодовете - сочни, свежи!... Гали ги и им се радва!
Заиграва със зърната. Тоя прави ни на луди!...
Продължава със играта. Още миг - ще стане чудо!
На корема се поспира, сякаш, за да си почине...
Леле, как съм се нервирал!... Малка ли е таз причина?...
Във семейното ни ложе тоз нахалник влезе грубо!
Абе то така не може!... Ще поиска и да люби!...
И преди да стане късно, време е да се намеся -
набезите да прекъсна, през ръцете да го плесна!...
Аз съм кротък, общо взето, ала май ме ревност хвана!
Рипнах, дръпнах му пердето!... И лъчът отвън остана!...
Да, спасих честта семейна!... Да не съгрешиш те пазих!
Вместо твоя лик да грейне, ти дали не ме намрази?!?...