... когато с моя благ молив
записвам главната си буква,
съмненията в мене рукват –
дори не знам дали съм жив,
озъртам се – да видя Бог
дали и в мен с Любов се вглежда? –
или – през кукувича прежда
и аз вървя от трън на глог,
разглеждам своя силует
във спуканото огледало –
какво да видя? – тленно тяло
с душа на остарял Поет,
през болки, радости и скръб
преминах своите два века,
щастлив, че нивга на Човека! –
до днеска не обърнах гръб,
с илюзиите се простих! –
проспах ги! – пълен поспаланко.
Подписах своя мъчен стих
със Обич – от Валери Станков.