Ръката ти внезапно се отдръпва
и в миг светът се сгромолясва...
Заглъхват в мрака бързите ти стъпки.
Сто мълнии пред мен проблясват.
Реките вече ще текат обратно,
а хоризонтът притъмнява...
Животът се променя безвъзвратно
и призраци нощта ще населяват...
Ръка протягам, но до мен те няма...
Напипват празнотата мойте пръсти.
И липсата - болезнено голяма -
по-силна е от всякакво присъствие.
А блус за двама тишината свири...
В душата ми бушуват урагани...
Дъждът изтрива пресните ти дири
и времето наш съдник ще остане!...