Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pepelqshka13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14019

Онлайн са:
Анонимни: 94
ХуЛитери: 3
Всичко: 97

Онлайн сега:
:: pepelqshka13
:: Albatros
:: Marta

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЖените ми да ме запомнят хубав (посветено)
раздел: Поезия
автор: ringo

Един живот угасваше полека
и сенките смаляваха се бавно.
Тук свършваше житейската пътека
и ясен беше изходът отдавна...

Трептеше пламъчето колебливо -
фитилчето бе стигнало до края...
Във времето щом някой си отива,
душата му подготвя се за Рая...

И миг преди животът да угасне,
потрепнаха му устните в усмивка.
Прошепна в сумрака пределно ясно
пред пътя за Голямата Почивка:

"Приятелю, една молба последна:
Да ме обръснеш като се изгубя!...
За сетен път, когато ме погледнат,
жените ми да ме запомнят хубав..."

Обичах, посвещавах им сонети
и искрен бях - без евтин фалш и поза...
А на ревера ми да сложиш цвете -
най-алената и уханна роза!..."

И тръгна си - достойно и прилично,
от чара си изобщо не изгубил...
Оплакаха го - искрено и лично,
жените - всички, дето беше любил!...

---
От автора: Поводът за написването на тази творба е раздялата с най-добрия ми приятел, който освен редица забележителни качества, притежаваше и уникално чувство за хумор, което не го напусна до последния си час... На него дължа, така си мисля аз, умението да виждам дори мъничката, едва забележима сълза в хумора, както и да съзирам светлина дори тогава, когато в душите на другите цари скръб и безнадеждност...
Благодаря ти, Приятелю!...


Публикувано от Administrator на 19.08.2022 @ 16:45:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   ringo

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

30.09.2022 год. / 07:21:23 часа

добави твой текст
"Жените ми да ме запомнят хубав (посветено)" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Жените ми да ме запомнят хубав (посветено)
от Icy на 19.08.2022 @ 16:52:57
(Профил | Изпрати бележка)
Сълза ...


Да почива в мир.


Re: Жените ми да ме запомнят хубав (посветено)
от yotovava на 20.08.2022 @ 17:45:20
(Профил | Изпрати бележка)
"Приятелю, една молба последна:
Да ме обръснеш като се изгубя!...
За сетен път, когато ме погледнат,
жените ми да ме запомнят хубав..."

голямо сърце е имал този човек