автор: Icy

Разпадам се или пропадам
и има ли значение сега?
Потъвам в сладката наслада
на изтощаващата ме тъга...

И въпреки че вече мога
да вдишвам сутрешния хлад,
задъхвам се от изнемога
под напора на порив млад.

И сбирам късчета и шия
крила, с които да летя,
но камъкът на моята шия
пак търси своята земя.

И нямам власт да се откъсна
от клопката на самота,
зачената във доба късна,
която пак ме омота.

И има ли значение сега?