Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 0
Всичко: 422

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧернови върху пясъка
раздел: Избрано поезия
автор: YOTOVAVA

Светът по здрач е много син.
(Метафора навярно е това.)
Притискам уморената глава
до моя непораснал син.

Той доверчиво спи у мен
и – както е обикновено,
вали дъждът – капчукът стене,
и паякът плете – блажен.

За всяко земно тържество
съм благодарно ням свидетел –
светликът в лумналото цвете,

дъхавото юлско пиршество,
пчелицата, водата и просото
и за вкуса на хляба и живота.

***

Нима човек живее за пари,
когато си отиде, де ги носи?
Осъмвам често в купища въпроси –
до първите припламнали зори.

Купуват ли се здраве и любов,
приятел и дете, и дом за двама?
На този свят по-страшно няма,
ако загубиш вярата си в Бог.

Защото – спрял пред райската врата,
ще разбереш, че празни са ръцете,
но няма път към тленното назад.

Тъй бързо ще преминеш през света.
Животът ти, дордето го усетиш,
невидимо и тихо е изтлял.

***

Болят ме коленете нощем.
Сякаш някой в менгеме ги стиска.
Но жива съм – дотолкова, че искам
да бродя из полята още.

Не се отказвам, болко моя,
причини нямам никак – да те мразя,
чрез тебе щом успявам да опазя –
духа, страстта, дори покоя.

За миг отпуснеш ли си пипалата,
олеква ми така, че светлината
през мен минава – мека и ефирна.

Ще дойде ден да станеш непозната.
Като мушици в есенна позлата
нечуто ще се пръснеш из Всемира.


Публикувано от anonimapokrifoff на 17.08.2022 @ 11:45:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   YOTOVAVA

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2022 год. / 05:06:38 часа

добави твой текст
"Чернови върху пясъка" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Чернови върху пясъка
от Icy на 17.08.2022 @ 13:20:46
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасни!


Re: Чернови върху пясъка
от snejen_bor на 22.08.2022 @ 06:39:37
(Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/
Разчувстващи житейски мисли умело с майсторство сплетени в леещ се стих, браво, харесвам смислени философски стихове за нещата от живота!!!!!!!!!!!!!!!